„В обществото ни израства поколение от деца, необгрижени от семействата им“

dom-za-siraci-socialen-rabotnik-jivot-v-balgaria
11 Ное. 2017

„Бях на интервю за работа в дом за сираци. Говорих с няколко от децата и попитах едно 12-годишно момченце:

„Защо си тук?“
„Мама ме прати.“
„Защо?“
„Ами защото не съм слушал?“
„Имаш ли брат или сестра?“
„Да, имам сестричка на няколко месеца.“

В такива моменти човек си задава въпроса защо ние като общество позволяваме на хора, които явно не могат да се грижат за децата си, да продължават да създават още деца, които ги чака същата съдба – да бъдат изоставени в институции, където някой друг се грижи за тях, а обществото плаща.

От друга страна виждаш социалните работници – хора, които карат 12-часови и нощни смени и получават нетна заплата от 340 лева. Това са хора, които отиват с нагласата да помагат, но в действителност стават жертва на безотговорни родители.

Докато чаках да вляза на интервюто, до мен стояха още няколко млади хора – всички, борещи се за тези 340 лева на месец и за място, където нямаш възможност да се развиваш или да повлияеш. Това е място, където децата не принадлежат, понеже родителите им нито са се отказали от тях, нито ги дават на друго семейство.

Интересното е, че точно 20 минути след интервюто влязох в един хранителен магазин, където продавачката се оплакваше за ужасната система в България, която не й позволява да гледа децата си. Тя работи по 12 часа на ден, след което се прибира вкъщи с подути крака, пуска една пералня и слага нещо за гответе. Каза ми: Аз не мога дори да видя децата си и това ми се налага. Искам да мога да си гледам децата.“

Някак си две много различни гледни точки, но и двата случая завършват по един и същ начин. Имаме една система, едно общество, което отглежда поколение от деца, необгрижени от семействата си. Хора, които реално вече са самотни. Хора, които ще се опитват да компенсират тази липса с какво ли не. Много сива гледка.“






Коментари

коментара


Илина Чипилска

Преди 3 години създадох Humans of Plovdiv и оттогава блогът е голямата ми страст, заедно с пеенето и пътешествията, за които за жалост ми остава все по-малко време. :(

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *