„Най-хубавата част от пътуването беше табелата към България по пътя на връщане“

„Най-хубавата част от пътуването беше табелата към България по пътя на връщане“
06 Ное. 2017

„Хората често ме питат за фамилията ми, защото звучи нетрадиционно. Тя е полска, но корените са ми украино-молдовски. Баща ми и майка ми са се разделили, когато съм била на няколко месеца и от съвсем малка живея с майка ми и мъжа до нея. С него съм израснала и той е допринесъл за възпитанието ми и е най-добрият баща. Обичам ги много! За мен няма нищо по-естествено, защото с мама и него имаме много силна връзка и съм благодарна, че обстоятелствата са се стекли така.

Майка ми е най-важният човек за мен – с нея говоря абсолютно свободно и споделям всичко, което ме притеснява. Тя знае повече за мен от всеки друг – от първата ми целувка до моментите, в които съм съм правила глупости и съм била безразсъдна по детински. Всеки, който ни познава, усеща колко сме близки и как нямаме забранени теми.

Майка ми е най-важният човек за мен.

- #

Тя е широко скроена и ме разбира. Показала ми е, че мога да й имам доверие и че винаги ще направи всичко по силите си, за да ми помогне да открия себе си и да ми даде най-правилния съвет. Оценявам каква късметлийка съм и наистина съм безкрайно благодарна, че я имам в живота си. Тя е най-добрият пример за майка и жена, който бих могла да имам. Всичко, което съм и което съм постигнала, дължа на нея и нямаше да съм същата без подкрепата й.

Тя винаги ме насърчава. Така заминах за Страсбург, където разгледах Европейския парлмент и бях „депутат за един ден“. По време на пътуването срещнах хора, които нямат нищо общо помежду си, но си колаборират така добре, именно защото преследват обща цел и вярват в ценностите на Европа и младежката работа. Не мога да отрека, че въпреки наситеното с емоции и уроци преживяване, за мен най-хубавата част от пътуването беше табелата към България по пътя на връщане.

Въпреки наситеното с емоции и уроци преживяване, за мен най-хубавата част от пътуването беше табелата към България по пътя на връщане.

- #

Чувствам се дълбоко свързана с България и обичам с цялото си сърце Пловдив. Готова съм да изпробвам много неща, някои от които далечни и чужди, притежавам това дръзновение и авантюризъм, но ако го няма чувството „вкъщи”, което изпитвам тук, не мисля, че ще се чувствам удоволетворена.

Ако го няма чувството вкъщи, което изпитвам тук, не мисля, че ще се чувствам удоволетворена.

- #

Често си мисля как времето се изнизва като в пясъчен часовник, как никой не ме пита дали искам да порасна и просто се налага да се гмурна в живота. Още не знам със сигурност какво точно искам да уча и къде. Най-лошият сценарий, който мога да си представя, е да работя от 9 до 5 зад бюро със стереотипно ежедневие, задачи и колеги. Където и да ме отведе животът обаче, знам, че искам да създавам.“


Тази история е в партньорство с Нощ на Музеите и Галериите и част от проектаHumans of the Night 2017. Неговата цел е да разкаже историите на доброволците, включили се в тазгодишното издание на фестивала.

Повече за Нощ на Музеите и Галериите разбере тук: night.bg.





Коментари

коментара


Виктория Костова

Имам афинитет към литературата и психологията като приложни „науки", затова силно ме вълнува възможността да комуникирам с непознати и да се опитвам да разгадавам къде са корените на това, което ми споделят. Обoжавам непринудената естетика, с която хората извършват несъзнателни действия, без да обръщат внимание на това, че някой ги забелязва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *