„Добрите егоисти правят добро за околните, защото преди всичко това доставя удоволствие на тях“

„Добрите егоисти правят добро за околните, защото преди всичко това доставя удоволствие на тях“
24 окт. 2017

Проблемът ми с общуването с хората е много голям и се опитвам от години да го преодолея. Дори понякога насилствено ставам хипер социален с цел да се предизвикам и да си докажа, че мога да се справя.

Всичко започна в училище, когато не се разбирах с околните – бях аутсайдер, много от децата не ме харесваха. Така се научих да правя всичко сам и да разчитам единствено на себе си. Оттогава се определям като „социопат“ – изпитвам непоносимост да бъда в среда с хора, които не са от моя установен кръг.

Естествено, намерих доста приятели във времето – мога да се отворя към хора, които са спечелили доверието ми. Но след като дълги години се „защитавах“, бях себе си само на 50%. Един ден просто реших, че няма какво да крия и няма смисъл да си поставям прегради. Реших да съм искрен със себе си и разбрах, че когато си открит, няма къде да сбъркаш.

Когато си открит, няма къде да сбъркаш.

- #

По същото това време, когато социопатията ми беше така силно изразенa, открих, че имам Обсесивно-компулсивно разстройство. Събраха се много натрупани вътрешни страхове. Те дойдоха от натрапчиви мисли, свързани с целите, които си бях поставил. Аз съм изключително амбициозен и когато си поставя цел, я следвам докрая – няма страничен път.

В резултат на това започнах да си втълпявам неща от типа на това, че ако не си лягам всяка вечер в 23:36, моите усилия ще са безполезни и желаното няма да се осъществи. Близо 2 години заспивах в един и същи час, като това беше придружено и от други подобни разбирания. Този тип поведение завладя ежедневието ми до такава степен, че всичко около мен се превърна в потенциална заплаха.

Бях на дъното и тогава си обещах, че ще разруша тази матрица. Потърсих помощ и ми попадна книгата „Подсъзнанието може всичко“ на Джон Кехоу. Там пишеше, че човек трябва насила да си внуши позитивни мисли.

Друго предизвикателство в живота ми се появи, когато станах 115кг. Тези килограми бяха вследствие на голяма депресия, която продължи близо година след завършването. Аз съм човек, който има нужда да знае какво ще правя днес, трябва да имам план и да съм здраво стъпил на земята. И когато бях косвено заставен да „бездействам“ след гимназията, изпаднах в депресия, която компенсирах с много вредна храна.

На рождения ми ден същата година, 29 декември, дадох обещание на бъдещото си „аз“, че няма да му позволя да си губи времето. Заминах за Германия при баща ми. Исках да се откъсна от всичко познато, за да се освободя от натрупаните емоции и да се възстановя. Сякаш исках да избягам от себе си! За година и половина успях да сваля 45 килограма, благодарение на хранителен режим и усамотение – далеч от стимулите на токсичната среда, в която се бях затворил.

Когато искаш нещо и то превземе съзнанието ти, нямаш избор освен да го следваш и постигнеш.

- #

Достигнах до прозрението, че когато искаш нещо и то превземе съзнанието ти, нямаш избор освен да го следваш и постигнеш – то ти дава смисъл да съществуваш. Не виждам причина хората да се предават в такъв момент, независимо какво им коства и през какво им предстои да преминат.

Човек трябва да е отворен за света.

- #

Смятам, че ние движим някаква част от съдбата си, но тя в голяма степен е предопределена. Човек трябва да е отворен за света и да развива сетивата си да долавят правилната посока. Това е смисълът на живота в моите разбирания, като първо трябва да си най-полезен на себе си и да се спасиш и след това да се грижиш за другите. Затова за мен егоизмът е позитивно качество. „Добрите егоисти“ правят добро за околните, защото преди всичко това доставя удоволствие на тях.“


Още истории като тази може да прочетете ТУК:

„Трудно е да бъдеш себе си, когато постоянно попиваш влиянието на околните“

„Като дете преодолях болестта детски паралич. Оттогава спечелих много лекоатлетически състезания.“

„Смисълът на брака e да бъдеш до другия, дори когато той е слаб“





Коментари

коментара


Виктория Костова

Имам афинитет към литературата и психологията като приложни „науки", затова силно ме вълнува възможността да комуникирам с непознати и да се опитвам да разгадавам къде са корените на това, което ми споделят. Обoжавам непринудената естетика, с която хората извършват несъзнателни действия, без да обръщат внимание на това, че някой ги забелязва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *