„Доброволчеството не е панацея, но може да помогне на всеки да преодолее себе си“

dobrovolchestvo-dobrovolets-npo-organizacia
13 сеп. 2017

„Не се замислях много за смисъла на нещата, които правя. Има работа – тя трябва да се свърши! Докато идва момент, в който усещаш безсмислието й – незначителността й за света, в който живееш и сякаш липсата на полза за цялата вселена. Тогава ставаш търсач или отваряш „антенките си“ и позволяваш да ти се случи нещо ново.

Така ме намери сегашната ми работа – координатор в Национален алианс за работа с доброволци и впоследствие бях отличена с наградата „Герой на децата“ през 2016г. Всеки ден работя с десетки млади хора и чрез доброволчество създаваме промяна в обществото. Най-хубавото е, че виждам как се променя и техния живот – как стават по-уверени, по-можещи, по-искащи. Когато живееш в такъв въздух и ти ставаш такъв.

Самата аз съм била доброволец към същата организация, в която работя – но преди 21 години. Тогава за доброволчеството се говореше като за нещо мръсно или пък непознато. Сега все повече хора усещат удовлетворението и ползите от полагането на доброволен труд. При нас идват хора и казват: „Аз съм медицинска сестра, но това не ми стига. Искам да помагам на хората по други начини.“ или „Аз съм автомонтьор и това не ми е достатъчно.“. 

За мен всеки има собствен път на осъзнаване. Всеки притежава вродената нужда да помага и да бъде част от едно цяло. Чрез култивиране на тази творческа енергия и емпатия, хората се усещат ефирно вплетени във вселената. Имаме потребност едни от други и есенциална необходимост да даваме.

Имаме потребност едни от други и необходимост да даваме.

- #

Не бих казала, че доброволчеството е панацея, но вярвам, че може да помогне на всеки да преодолее себе си, да излезе извън комфортната си зона. То дава свободата да избираш сферата и посоката, в която да се усъвършенстваш и да се чувстваш удовлетворен, предоставя ти възможност да дадеш безкористно. Не може да се тълкува като универсално лекарство, за да се чувстваме щастливи – не трябва да вършим неща, притиснати от обстоятелства и очаквания.


Още истории като тази може да прочетете ТУК:

„Научих, че това, което идва с лекота е това, от което наистина имаме нужда“

„Не знаех как да продължа живота си след този огромен за мен провал“

„От пет години съм самотна майка. Отдадена съм на дъщеря си и с нея правим всичко заедно“





Коментари

коментара


Виктория Костова

Имам афинитет към литературата и психологията като приложни „науки", затова силно ме вълнува възможността да комуникирам с непознати и да се опитвам да разгадавам къде са корените на това, което ми споделят. Обoжавам непринудената естетика, с която хората извършват несъзнателни действия, без да обръщат внимание на това, че някой ги забелязва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *