„Често си мисля колко сме безотговорни към природата и как не подхождаме разумно към екологичните въпроси“

„Често си мисля колко сме безотговорни към природата и как не подхождаме разумно към екологичните въпроси“
29 авг. 2017

„Когато бях малка често сънувах морето. Детската ми мечта беше да стана океанолог – океанът, като неизследвана докрай част от планетата, предизвикваше огромен интерес и развихряше детското ми въображение. Ако има следващ живот искам да бъда делфин – те са толкова чаровни и умни същества, а и са така дружелюбни. Любопитното е, че дори не мога да плувам!

Тези мои мечти често ме карат да си мисля колко сме безотговорни спрямо природата и как не подхождаме разумно към екологичните въпроси. Наскоро гледах филм за глобалното затопляне (поредния) и откровено не мога да проумея как е възможно да не поставяме нещата в перспектива. Заради икономически интерес сме готови перманентно да нараняваме всичко, което ни заобикаля, и да изчерпваме и без друго оскъдните ресурси.

Но съм сигурна, че природата ще намери начин да си възвърне баланса. Обаче все си мисля, че ако ние хората имаме шанс да помогнем на нещо или някого, защо да не го направим? Ако можем да се лишим от нещо, защо да не го направим?“





Коментари

коментара


Виктория Костова

Имам афинитет към литературата и психологията като приложни „науки", затова силно ме вълнува възможността да комуникирам с непознати и да се опитвам да разгадавам къде са корените на това, което ми споделят. Обoжавам непринудената естетика, с която хората извършват несъзнателни действия, без да обръщат внимание на това, че някой ги забелязва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *