„Да гледаш как любим човек гасне определено те разтърсва и те кара да се замислиш къде се намираш в живота“

„Да гледаш как любим човек гасне определено те разтърсва и те кара да се замислиш къде се намираш в живота“
21 авг. 2017

„Когато бях малка, баба пое грижите за мен – често се разболявах и семейството ми реши да не посещавам детска градина с цел да се стабилизира здравословното ми състояние и да съм по-спокойна. Тя е човекът, с когото свързвам най-значителните моменти от детството си – от изучаването на азбуката до безброй обогатяващи разговори.

Дори когато с родителите ми се преместихме, аз се стараех да прекарвам лятото с нея на село сред природата. Баба ми ме възпитаваше с подход и разбиране, беше изключително дисциплиниран човек и същевременно рядко емоционална личност.

Дядо ми е алкохолик от много години и цялото напрежение около състоянието му се стоварваше върху нея. През годините съм запомнила колко е смела. Наблюдавах поведението й в стресови ситуации, което ми помогна по-късно в житейския си път да реагирам спокойно в критични моменти.

Бяхме изключително свързани. Тя е човекът, благодарение на когото съм изградила ценностната си система и съм усъвършенствала моралните си устои.

Когато тя почина, в живота ми едновременно се случваха разнопосочни бушуващи промени и бях в много деликатно състояние. Причината за смъртта й бе рак, с който тя упорито се бореше – дори бяхме приели, че го е победила, защото цели четири месеца нямаше злокачествени образувания. Самото изживяване да гледаш как някой любим човек гасне определено те разтърсва и те кара да се замислиш относно това къде се намираш в живота си и в каква посока би желал да поемеш. Процесът беше несравнимо болезнен.

Самото изживяване да гледаш как някой любим човек гасне определено те разтърсва и те кара да се замислиш относно това къде се намираш в живота си и в каква посока би желал да поемеш.

- #

За първи път (и единствен досега) видях баща ми да плаче. Спомням си една вечер как той стои на дивана и страда и аз осъзнавам, че съм безсилна пред това неизбежно състояние. Ние, младите, типично се пускаме по течението, и смъртта на баба сякаш ме върна към колебанията ми относно взаимоотношенията ми с другите и това какво е моето призвание.

Впоследствие взех решение да наблюдавам как се държа и да полагам усилия да бъда осъзната – обърнах се към себе си и започнах постепенно да се свързвам с душата си и да се чувствам в хармония с това, което съм.

Когато човек постигне относителен вътрешен мир, той разбира, че вече не му стига само унисонът с енергията – има желание да предаде нататък всичко, което е научил, и така да помогне на хората. По този начин напълно естествено при мен дойде доброволчеството – вече четири години активно се опитвам да подкрепям околните чрез различни организации и да ги насочвам – ако не друго, поне да ги мотивирам да следват вътрешния си глас и да достигнат до себе си.

Любопитно е своеобразното разширяване на обхвата на грижата – от емпатия към самия себе си, тази любов постепенно прераства в копнеж да докоснеш възможно най-много хора и да им посветиш времето си. И ти се иска това да се случва дори и в привидно най-недостъпните места на Земята.

Така заминах на доброволчески проект в Индия за два месеца като преподавател по английски език. Тази страна на контрасти остави у мен много смесени усещания, изключително разнообразни впечатления и искрено ме вдъхнови с емоционалните предизвикателства в самата мен, за които ми предостави условията да посрещна.

Спомням си как по време на последния ми ден в Индия – преди да тръгна от Ранчи за Ню Дели – Шадаб (човекът, построил училището, в което работех) ни заведе в околните села, за да видим от първо лице как живеят нашите ученици. Условията бяха покъртителни – децата се справяха без ток и течаща вода, в разрушени и мръсни постройки. Когато стигнахме до селото на една от ученичките от осми клас, познати на семейството си говореха на хинди, от което аз не успявах да разбера нито дума, но по атмосферата и промяната на изражението на Шадаб усещах, че нещо не е наред. След две къщи по-надолу разбрах, че бащата на детето го е блъснал мотор по-рано същия ден и шофьорът просто си е тръгнал от мястото на инцидента.

След такъв инцидент по-големият син трябва да изостави образованието си и да започне да работи на мястото на баща си, който досега е осигурявал финансовата подкрепа. В един момент е необходимо парадоксално да се поставят на кантар бъдещето и просперитета и чисто битовото оцеляване на индивида и близките му хора. Образованието е изходът на бедните семества от порочния кръг и от мизерията и страданието. И за секунди този изход може да бъде отнет, колкото и да си се трудил до момента да го постигнеш.

Останах с прекрасни спомени от Индия, благодарение на всички мили и усмихнати приятели и непознати. Смееха се, наслаждаваха се на живота. И е някак облекчаващо такива любопитни деца като тези, с които работех, да ти дават надежда за чистата природа на радостта. Най-важното е да даваш най-доброто от себе си и да приемаш това, което имаш. Благодарността и готовността да помогнеш са всичко, което има значение.

Най-важното е да даваш най-доброто от себе си и да приемаш това, което имаш.

- #




Коментари

коментара


Виктория Костова

Имам афинитет към литературата и психологията като приложни „науки", затова силно ме вълнува възможността да комуникирам с непознати и да се опитвам да разгадавам къде са корените на това, което ми споделят. Обoжавам непринудената естетика, с която хората извършват несъзнателни действия, без да обръщат внимание на това, че някой ги забелязва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *