„Започнах всяка вечер след училище да заговарям по 5 непознати момичета на Главната в продължение на седмица“

„Започнах всяка вечер след училище да заговарям по 5 непознати момичета на Главната в продължение на седмица“
09 авг. 2017

„Знае се, че в Пловдив, където и да си все си на майната си, защото си майна. Но аз самият не бях „на майната си“ чак до 8-ми клас, когато от китното и чак отегчаващо спокойно за един тинейджър градче – Хисаря, се преместих да уча в Пловдив. Спомням си, че обясних на родителите ми, че наистина желая да отида в голям град с повече хора и приключения. Когато погледна назад, осъзнавам, че решението ми не е било случайно. В Пловдив се случиха поредица от събития, които малко по малко ме оформиха в личността, която съм в момента и изградиха принципите ми.

През целия си съзнателен живот аз не успявах да комуникирам успешно с момичетата – някак „романтичната нотка“ липсваше в мен и всяко момиче, което харесвах впоследствие се отдръпваше. Това ме караше да се чувствам озадачен, объркан и не рядко отчаян, докато един ден просто взех нещата в свои ръце и си казах „Гришо, не може така! Трябва да направиш нещо по въпроса!“.

Това търпение към самия мен и приемането ми с тази решителност е именно подходът, който бих препоръчал на всекиго – да бъдеш мек към себе си и да не се обвиняваш, но да си готов да се адаптираш и да излизаш извън комфортната си зона.

Това, което конкретно направих тогава, може да бъде определено като невероятно „скандално“ от хората, които са неуверени на този етап или пък по природа са интроверти. Започнах да излизам на главната улица всяка вечер след училище и да заговарям минимум 5 момичета и/или жени в продължение на една седмица.

Започнах да излизам на главната улица всяка вечер след училище и да заговарям минимум 5 момичета и/или жени в продължение на една седмица.

- #

Всяка една от тях ме изоставяше. Може да си представите какво причини това на самочувствието ми, но не и на увереността ми, защото аз знаех, че щом съм съзнателно убеден в това, което правя, ще победя. Въпросът вече ставаше принципен и се свеждаше до отстояване на позиция и достойнство.

След като не се отказах, съдбата (всъщност, усиленият ми и посветен труд) ме възнагради – в края на седмицата в МОЛ Пловдив успях да взема номера на едно очарователно момиче. В онзи момент се почувствах като най-големият господ-бог, стъпвал някога по онзи ламиниран под. Не защото момичето беше въплъщение на моите романтични и еротични фантазии, а защото тогава разбрах, че моята мечта е абсолютно и напълно възможна. От онзи момент връзката ми с жените значително се подобри, както и общуването ми с хората изобщо, което рефлектира много положително и върху моята самооценка, дързост и ексцентричност.

За да се усъвършенствам в интеракцията с околните и да развия смелостта, да правя първата крачка и да се старая да оставя добро първо впечатление, аз се посветих и на различни предизвикателства, като: „Дай „пет“ на 15 непознати души“, „Помоли 5-ма непознати за съвет“, „Заговори 10 момичета подред, без да правиш паузи над 30 секунди“, „Заговори момиче, докато имаш храна по лицето“ в продължение на 30 дни. Боже, с колко много хора се запознах! Всички тези контакти ме научиха, че удовлетворението наистина се намира извън зоната на комфорта.

Удовлетворението наистина се намира извън зоната на комфорта.

- #

Сега не мога да си представя какъв би бил животът ми, ако не бях дошъл в Пловдив!“


Още истории като тази можете да прочетете ТУК:

„Най-ценния съвет, който някой ми е давал е: „Поговори с Господ!“

„Най-много се гордея, че имам хубави взаимоотношения с родителите си“

„Не трябва да бързаш да пораснеш“





Коментари

коментара


Виктория Костова

Имам афинитет към литературата и психологията като приложни „науки", затова силно ме вълнува възможността да комуникирам с непознати и да се опитвам да разгадавам къде са корените на това, което ми споделят. Обoжавам непринудената естетика, с която хората извършват несъзнателни действия, без да обръщат внимание на това, че някой ги забелязва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *