„Мечтаех да стана пластичен хирург, за да подмладявам мама и баба“
28 юни 2017
„Спомням си летата, прекарани на село, когато бях малка. Разхождах се по цял ден край реката – обичах да се катеря по дърветата и да скачам във водата от високо. Баща ми ме окуражаваше с думите *Мечка страх, мен не страх*. И аз скачах, въпреки страха.
Сега, когато пораснах, страховете ми са свързани с това да не изпусна момента. Боя се да не пропусна да осъществя всички неща, които съм намислила.
В детството минах през мечтата да бъда археолог, певица, футболен съдия дори. Но едно от най-силните ми желания бе да стана пластичен хирург, за да мога да подмладявам мама и баба. Чувам и днес гласа на пластичния хирург в мен при всяка самокритична мисъл, свързана с външния ми вид. Той е онова чудовище, което ме преследва с думите *Тренирай! Искам да имаш изваяно тяло!*
Прочетете още истории като тази:
„На какво би научил децата си? – Да не се стремят да бъдат прави на всяка цена“
В Пловдив се чувствам някак свободен
В момента съм в търсене на цел, която да следвам
Коментари
Кристина Славова
Гледам с любопитство на странните чудаци по улицата, но рядко намирам повод да ги заговоря. Сега Humans of Plovdiv е моят повод. Проектът обединява някои мои страсти - писането на истории, фотографията и общуването със случайни непознати.
Още интересни истории
„Като дете не отговарях на устно изпитване, защото…“
31 ян. 2018 - Истории
„Майка ми иска да уча медицина“
31 ян. 2018 - Истории