„Благодарение на неговата упоритост сега сме заедно“

plovdiv-vliubena-dvoika-liubov-patuvane
10 юни 2017

Иван:

„За пръв път, когато я видях, разменихме две-три думи и толкова. Спечели ме усмивката й. След това разбрах, че е заета и реших да не преча. И така минаха 3 години в лутане и разсъждения за това как трябва да изглежда жената до мен. Един ден разбрах, че Драги е вече свободна и реших да направя крачка. Хем се радвах, хем се притеснявах да й пиша. След няколко дни се престраших и започнахме да се опознаваме от разстояние – тя живееше в Бургас, а аз в Пловдив.

В началото тя не ме допускаше до себе си. Старах се да й бъда добър приятел. В един момент тя трябваше да пътува до Пловдив, за да празнуваме заедно Нова година с общи приятели. Аз й бях предложил няколко пъти да отида да я взема, но тя ми отказваше. Дълбоко вътре в мен обаче знаех, че ще отида до Бургас.

И така дойде 30 декември и тя ми каза, че няма никакви автобуси и влакове и единственият й вариант бях аз. Наистина се зарадвах и веднага си направих план. Тръгнах на 31-ви сутринта и знаех, че имам достатъчно време да отида и да се върнем заедно. Но пътуването ми продължи 14 часа, защото беше през периода, в който почти всички пътища бяха затворени заради силния снеговалеж.

Но аз не се отказах! Пристигнах в Бургас късно вечерта и когато тя ме видя, ме прегърна силно. Осъзнах, че може би имам шанс. Останахме да празнуваме в Бургас, защото вече бяха затворили всички магистрали.

Днес, официално сме заедно и определено знам, че тя е жената, с която искам да прекарам живота си. Планираме сватба следващата година и съм сигурен, че сме на прав път!“

Определено знам, че тя е жената, с която искам да прекарам живота си.

- #

Драгостина:

„Да, наитина всичко започна с едно приятелско предложение за превоз от Бургас към Пловдив.

Мислите ми на моменти бяха насочвани към Иван, въпреки че не го познавах особено. Не мога да обясня защо се сещах за него, но „случайно“ месец по-късно той ми писа.

Не ми се искаше да приемам предложението му да ме взима от Бургас, но нямах друг избор. Въпреки моите мрънкания, той не се оплака нито веднъж и вместо аз да успокоявам него, заради тежкия 14-часов път, той успокояваше мен.

След като дойде в Бургас и отпразнувахме Нова година заедно, прекарахме още няколко дни един с друг. Ако обстоятелствата бяха различни, може би взаимоотношенията ни нямаше да се развият по същия начин. Признавам си, че в онези 2-3 дни всичко, което видях в него като отношение, жестове, разбирания и начин на мислене, ме накара да го видя в друга светлина. Благодарение на неговата упоритост сега сме заедно.

Благодарение на неговата упоритост сега сме заедно.

- #

Не крия, че ми беше трудно да се преместя да живея в Пловдив, но до ден днешен няма момент, в който да си помисля, че решението ми е било неправилно. С всеки един ден, Иван ми показва и доказва любовта си по неговия неповторим начин, като отдава цялото си сърце във всичко.“


Прочетете още истории като тази:

„Купих пръстен и я заведох над Марково“

„Петър и Ани: семейство глухи, които живеят с много любов и почти никакви средства“





Коментари

коментара


Ирина Мирчева

Обичам да пиша и да изразявам себе си чрез думи. Вълнуват ме хората и техните преживявания. Вдъхновявам се най-често от съкровените истории и хубавите филми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *