„Мечтая само за нов чифт обувки и дом в Пловдив“

58.momche-plovdiv-sirak-dom-za-deca
07 сеп. 2016

Български:

Роден съм в Кърджали. Един ден майка ми ме остави в детската градина и повече не се върна. Оттогава раста без родители – вече 27 години.

Обиколил съм много домовете – Стойките, Чокманово, Широка лъка, Бата, а сега живея в къщичките в Пловдив.

Детството ми беше тежко – като на всяко дете, израстнало в дом за сираци. Злонамерени по-големи ученици, които те тормозят всеки ден, неразбиращи и незаинтересувани учители. Никога не съм бил в приемно семейство – никой не ме искаше. В такава среда израстнах.

Не си спомням родителите си. Преди години се опитах да ги издиря с помощта на Закрила на детето, но без резултат. Знам само, че майка ми има турско име – каза ми го един полицай, който ме спря за лична карта и след като чу историята ми, пусна запитване към полицията в Кърджали. Но след като го разбрах не съм се опитвал да я намеря – дори не знам дали искам.

Кой е най-тежкият спомен от детството ти?

Моментът, в който се разболях. Докато бях в дома в Широка лъка се случи инцидент. Бях легнал да поспя на обяд и когато се събудих бях на една поляна, целия облян в кръв. Опитах се да стана, но не успях – изпаднах в безсъзнание и се събудих в болницата. След това никой не ми каза какво точно се беше случило – до ден днешен не знам. Знам само, че в болницата ме рязаха и две години ходих с апаратче – оттам ми е белегът. Оттогава имам специално състояние и всеки ден пия хапчета, които според лекарите ме поддържат жив.

А от какво се нуждаеш?

Нуждая се най-вече от обувки. Тези, с които съм в момента са ми подарък за рождения ден. За първи път в живота ми някой организира изненада за рождения ми ден – мои приятели събраха пари и ми купиха обувки, а с останалата част от парите ме заведоха на китайски ресторант – знаят колко много обичам китайско. 🙂

За какво мечтаеш?

Още от малък си мечтая да имам собствен дом. Гледам новите кооперации в Пловдив и си казвам: „Ех, да имах апартамент тук“. После си казвам: „Това е за богати хора, не за хора като мен“, но това не ми пречи да мечтая.


HUMANS КАУЗА: Да помогнем на Пламен!

Пламен има нужда от:

  • нов чифт обувки, размер 42 (маратонки или зимни)
  • дрехи – тениски и панталони (тениска XXL; долна част на спортен екип XXL или XXXL)
  • зимно яке
  • пари за стоматолог
  • спално бельо
  • хавлии
  • бельо и чорапи
  • касетофон с AUX

Пламен има нужда от работа.

Това са длъжностите, които е изпълнявал досега и в които има опит:

  • шивач
  • цветар
  • хигиенист
  • помощник в кухня

Пламен не може да изпълнява тежък физически труд (да вдига тежко), поради специалното си състояние.

Пиши ни на humansofplovdiv@gmail.com ако искаш да се включиш в каузата ни и заедно да помогнем на Пламен.

Или директно дари средства чрез банков превод:

Получател: Пламен Диянов Симеонов
Банкова сметка: BG98UNCR70001522725452
BIC: UNCRBGSF
При банка: UniCredit Bulbank
Основание за плащане: Дарителска кампания


English:

I was born in Kardzhali. One day my mother took me to the kindergarten and never came back. Since then I’ve been growing up without parents – 27 years now.

I’ve been in some many foster homes – Stoykite, Chokmanovo, Shiroka laka, Bata and now I live in the little houses in Plovdiv.

My childhood was tough, like any other kid growing up in a foster home. Mean older students who harass you every day, teachers who are not interested in you. I’ve never been taken in by a foster family – no one wanted me. This is the environment I grew up in.

I don’t remember my parents. Years ago I tried to find them with the help of the Foster Children Organization but with no result. I only know that my mother has a Turkish name – a police office told me. He stopped me for my ID and after hearing my story he asked for information from the police department in Kardzhali. After finding out my mother’s name I never tried to find her – I don’t even know if I want to.

Which is the most challenging period from your childhood at the foster home?

The moment I got sick. While I was in Shiroka laka an accident happened. I was having a nap – when I woke up I was lying on a field covered in blood. I tried standing up but I couldn’t – I passed out and woke up at the hospital. After that no one told me what exactly had happened – I don’t know to this very day. I only know that while I was at the hospital the doctors cut me and I had a breathing machine for two years. This is where my scar is from. Ever since that accident I’ve had a special condition and I’ve been taking pills every day – they doctors tell me these pills keep me alive.

Is there something you need?

Most of all I need a new pair of shoes. The ones I’m wearing now are a present I got for my birthday. For the first time in my life someone threw me a birthday party – some friends of mine collected some money and bought me this pair of shoes and with the remaining amount they took me out to a Chinese restaurant – they know how much I love Chinese food. 🙂

What do you dream about?

Ever since I was a little boy I’ve been dreaming of having a home of my own. I see all those new apartment buildings in Plovdiv and I always think to myself: „If only I had an apartment here“. Then I say: „These things are for people with money, not for someone like me“ but that doesn’t stop me from dreaming.


HUMANS CAUSE: Let’s help Plamen!

Plamen needs:

  • a new pair of shoes, size 42
  • clothes – t-shirts & pants (t-shirt size: XXL, pants size: XXXL)
  • player with AUX
  • money to see a dentist
  • towels
  • sleeping sheets and covers
  • blouses with long sleeves

Plamen needs a job.

These are the positions he has experience with:

  • tailor
  • florist
  • hygienist
  • assistant in the kitchen

Plamen cannot perform heavy physical work because of his condition.

Write to us at: humansofplovdiv@gmail.com if you want to join our cause to help Plamen together.

Or give money directly:

Recipient: Пламен Диянов Симеонов
Bank account: BG98UNCR70001522725452
BIC: UNCRBGSF
Bank: UniCredit Bulbank
Transfer subject: Дарителска кампания





Коментари

коментара


Илина Чипилска

Преди 3 години създадох Humans of Plovdiv и оттогава блогът е голямата ми страст, заедно с пеенето и пътешествията, за които за жалост ми остава все по-малко време. :(

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *